Направо към съдържанието

Хиацинт Граф Щрахвиц фон Грос-Цаухе унд Каминец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хиацинт Граф Щрахвиц фон Грос-Цаухе унд Каминец
германски генерал
Хиацинт Граф Щрахвиц вдясно
Хиацинт Граф Щрахвиц вдясно

ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба19141918; 19191945 г.
Прякор„Панцерграф“
(на немски: Der Panzergraf)
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания1-ва танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втората световна война
НаградиГермански златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
25 април 1968 г. (74 г.)
Хиацинт Граф Щрахвиц фон Грос-Цаухе унд Каминец в Общомедия

Хиацинт Граф Щрахвиц фон Грос-Цаухе унд Каминец (на немски: Hyazinth Graf Strachwitz von Gross-Zauche und Camminetz) е немски офицер и танков ас. Щрахвиц участва в Първата световна война, но става известен с командването си на бронетанкови части през Втората световна война.

Ранен живот и постъпване в армията

[редактиране | редактиране на кода]

Щрахвиц е роден на 30 юли 1893 г. в Камиен Сласки, Горна Силезия, Германска империя. Семейството му се числи към силезката аристокрация и притежава големи имоти, включително семейния замък в Камиен Сласки. Според семейната традиция, бивайки първороден син и наследник на титлата граф Щрахвиц, той е кръстен на светеца от 12 векСвети Хиацинт.

Когато навършва пълнолетие, Щрахвиц е изпратен в Берлин, за да получи пруско военно обучение. След няколко години обучение и тренировки той е допуснат до елитния кавалерийски гвардейски полк, основан от пруския крал Фридрих II през 1740 г. и считан за най-престижното назначение в имперската германска армия. Негов патрон е император Вилхелм II.

Щрахвиц продължава обучението си във военната академия в Личтерфелд, където набляга на спортните мероприятия, особено конен спорт, фехтовка и лека атлетика. Той е отличен атлет и се превръща в обещаващ кандидат за Олимпийските игри през 1916 година. Началото на Първата световна война унищожава тази възможност, тъй като Щрахвиц и останалата част на германската армия е мобилизирана и започва да се придвижва на запад.

Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През август 1914 г. Щрахвиц е лейтенант в гвардията. Само след няколко седмици военни операции, той е награден с ордена „Железен кръст“ II и I степен за проявена смелост по време на битка. В края на 1914 г., той води операция зад френските линии. След седмица на унищожения във вражеския тил, Щрахвиц е пленен от французите. Тъй като носи цивилни дрехи, той е осъден на смърт. Присъдата е отменена и той е изпратен в лагер за военнопленници в южна Франция.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

След капитулацията на Германия, Щрахвиц е репатриран, но се завръща у дома в Германия изобилстваща от граждански вълнения. Страхувайки се от комунистка революция, той се присъединява към доброволческите отряди (на немски: Freikorps) в горна Силезия и участва в няколко улични битки срещу комунистите. Щрахвиц остава в армията, сега наричана Райхсвер. Той служи като офицер от запаса в 7 каралерийски полк по време на 20-те и началото на 30-те години. През 1934 г. Щрахвиц присъства на демонстрацията на новите моторизирани и механизирани части. Той подава молба за прехвърляне в бронетанковите части и през 1935 г. е изпратен в Айзенах, за да стане част от формиращия се 2-ри бронетанков полк. Впоследствие той се превръща в основата на 1-ва танкова дивизия. Щрахвиц, до този момент вече е с ранг майор, е натоварен с командването на 1-ви батальон.

Втората световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

След началото на войната през септември 1939 г., Щрахвиц служи с 1-ва танкова дивизия по време на Полската кампания и Битката за Франция. След това участва в Операция Марита, кампанията на Балканите. По време на тази кампания, той участва в настъплението към Белград, биейки се заедно с пехотен полк „Велика Германия“. В първите кампании на войната Щрахвиц се отличава и през май 1941 г. е повишен до ранг оберст.

При сформирането на новите танкови дивизии, преди началото на операция „Барбароса“, Щрахвиц е прехвърлен заедно с 2-ри танков полк и получава командването на 1-ви батальон, сега вече част от 16 танкова дивизия. На 22 юни 1941 г. започва операция „Барбароса“.

16 танкова дивизия получава заповед да подкрепи плацдарма при река Буг държан от мотоциклетния батальон на дивизията, който е под силна атака. Батальона под командването на Щрахвиц е екипиран с потопяеми танкове, проектиране за изоставената операция „Морски лъв“ (Seelöwe). В 4:30 часа на 22 юни, танковете под негово командване, под вражески огън от другия бряг, навлизат в реката. След напълно потапяне те излизат от другата страна и атакуват противника, като скоро разчистват района и укрепват плацдарма. Щрахвиц със своя танк Panzer III изпреварва своите части и атакува съветски конвой с боеприпаси, унищожавайки над триста превозни средства и няколко руски артилерийски батареи. За участието си в тази акция той е награден с „Рицарски кръст“.

През кампанията Щрахвиц показва огромен талант в командването на танковете. До такава степен, че частите под негово командване му дават прякора „Панцерграф“ (на немски: der Panzergraf). По-късно 16 танкова дивизия става част от 6 армия на ген. Фридрих Паулус, която е обградена край Сталинград в края на 1942 година. До този момент Щрахвиц вече е командир на целия 2-ри танков полк. По време на сражение при северния фланг на чувала, неговата част унищожава 105 танка Т-34. Скоро след това Щрахвиц е тежко ранен и е прехвърлен извън обкръжението със самолет. За своите действия той е награден с Дъбови листа към Рицарския кръст.

Танков полк „Велика Германия“ и повишение до генерал

[редактиране | редактиране на кода]
Щрахвиц на германо-съветския фронт, май 1943 г.

През януари 1943 година той получава командването на танков полк „Велика Германия“ от танкова-гренадирска дивизия „Велика Германия“. Той командва полка по време на трета битка при Харков, където се бият един до друг с СС-Групенфюрера Паул Хаусер командващ 2-ри СС корпус. За действията си в тези битки Щрахвиц бива награден с Мечове към Рицарския кръст. През ноември Щрахвиц напуска „Велика Германия“ под предлог здравни проблеми, въпреки че много ветерани смятат за истинска причина обтегнатите отношения между него и Валтер Хоернлейн.

След месец отпуск по болест Щрахвиц е привикан на активна служба и е повишен до ранг генерал-майор. Поема за кратко командването на 1-ва танкова дивизия. През това време той получава ранга бригаденфюрер. Щрахвиц става член на Националсоциалистическа германска работническа партия преди войната (партиен номер 1405562) и също така на Алгемайне СС (СС номер 82857). Хайнрих Химлер, който е начело на СС, обикновено е раздавал на изтъкнати хора като Щрахвиц високи СС рангове, за престиж и за да поддържане на контакти между тях.

В края на 1944 г. Щрахвиц се завръща на активна служба, въпреки факта че все още страда от последиците от тежка катастрофа. Той е повишен до генерал-лейтенант през януари 1945 година и получава заповедта да организира противотанкова бригада базирана в Бед Кудова. Тази бригада, наречена противотанкова бригада „Горна Силезия“, е със специална формация от различни единици, които в по-голямата си част са слабо подготвени и екипирани. Те получават задачата да защитават Горна Силезия (от там е и името на бригадата). Щрахвиц командва бригадата в голям брой безнадеждни сражения, унищожавайки стотици противникови танкове и превозни средства. През април 1945 г. води успешен пробив, след като е обкръжен от руснаците в Чехословакия, към контролираната от американците област Бавария, където се предава заедно с хората под негово командване. По време на войната Щрахвиц губи по-малкия си син в боевете на германо-съветския фронт, по-големия син, въпреки че е тежко ранен, преживява войната. Освен тях той има и дъщеря. Скоро след като се предава жена му загива при катастрофа. Той се жени повторно и има двама сина и две дъщери от втората си жена.

След като прекарва известно време като военнопленник на Щрахвиц е предложен поста на съветник към Сирийската армия. Той приема тази позиция, но след преврата срещу кралското семейство през 1951 г. Щрахвиц се връща обратно в Западна Германия. Установява се в Уинкл/Грабенстат в Бавария, където живее до смъртта си през април 1968 г. Въоръжените сили на ГФР осигуряват почетна стража на неговото погребение, като знак на уважение. „Панцерграфът“ е погребан в селището Грабенщат.

    • Носител на Рицарски кръст (25 август 1941)
    • Носител на Дъбови листа № 144 (13 ноември 1942)
    • Носител на Мечове № 27 (28 март 1943)
    • Носител на Диаманти № 11 (15 април 1944)

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((fr)) Fellgiebel, Walther-Peer и др. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany, Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3790902845.